НЕКОИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА ИСТИНАТА
(Част шеста)
"Особености на националната политика" - некои изводи
Писахме досега как истината шестваше триумфално по нашите земи и мине се не мине месец, побеждаваше окончателно и безвъзвратно. Тя си побеждаваше, ние писахме...
И какво от това?
Та, както би казал един голям марксист-ленинец от близкото минало, “ВРЕМЕ Е, ДРУГАРИ, ДА НАПРАИМ НЕКОИ ИЗВОДИ!”
Извод първи – за българския народ истина е онова, което не изисква от него да полага усилия. Не напразно една от най-разпространените ни поговорки гласи “Накарай мързеливо на работа, да те научи на ум”. Нека си представим един експеримент – в единия край на голям площад в центъра на София е застанал човек и говори на минувачите: “Истина, истина ви казвам - тежък е пътят за възстановяването на страната ни. Ние трябва да се трудим десетилетия наред, да се приучим на предприемчивост, скромност и деловитост, да се простираме според чергата си, строго да спазваме закона и да не ламтим за чуждото...” В другия край на площада друг човек вика “Елате да ви отворя на най-тарикатската далавера, дето ще извади балъците от джобовете и ще им гепи мангизите на едро. Ще има и за вас, и за ченгетата, и за прокурорите, и за съдиите – без майтап. Само един удар и се пенсионирате безгрижно...”
Как мислите – при кого от двамата оратори ще се съберат повече хора?
Извод втори – у нас вересията е по-важна от достойнството. Това е основен житейски принцип на мнозина, независимо от пол, възраст, изповедание и материално положение. Изразява се с поговорката “Шамар да е, но на аванта”. Негов обобщен литературен образ е Бай Ганьо, а житейски – Георги Петров (с особения прякор). Огромно мнозинство от млади и работоспособни хора само търкат креватите и харчат пенсиите на родителите си с оправданието “Аз съм учен, държавата трябва да ми даде...” или “Аз за по-малко от петстотин евро на месец няма и да стана...” В нашия език има само една дума за работа (думата труд се смята за остаряла и непрестижна), а огромен брой за неправомерна печалба – кяр, аванта, вересия, далавера, удар, гешефт, схема, номер, тарикатлък... Дори думи като “бизнес” и “кредит” у нас се сдобиват с трайно отрицателна натовареност.
От друга страна обаче, всякаква милостиня се приема и проси с такова желание, че човек ще си помисли, че не милостиня раздават, а ордени за гражданска заслуга.
Извод трети – принадлежността на дадено лице към елита е функция на противообществените му прояви. Във всяка област на живота известните днес личности не крият принадлежността си към откровено престъпни организации, а съдебната система стана известна, едва след като окончателно вампиряса.
- днес жена на депутат катастрофирала с всеизвестен бандит в колата си. Качила го била на стоп и не го знаела кой е. Сторил й се добър човек (тука ли си?);
- утре арестували някой си крупен продуцент на манекенки и издател на “елитарно” списание – нещо като “Лъсък” или подобно, за противозаконно лишаване от свобода и участие в групово изнасилване. На другия ден го пускат “да не му страдал бизнеса”. Ами той страда като го пуснете, бе;
- други депутатски синове решили да набият цял Димитровград на почивки, ама татко им не знаел...
- синът на елитен големец пък си прави автородео с крадени коли през вечер и на петнайстата година някой деликатно се “прокашлял” пред баща му...
- то не бяха сводници, рапъри, цигани-рекетьори, певачки без глас, но с кючеклийски способности, гангстери, наркотрафиканти, манекенки, мошеници, далавераджии, използвачи, травестити... И всяко се брои за елит и се зъби от някакъв телевизионен канал.
Аман!
А накрая Андрей Райчев издава книга, че картите били раздадени и това бил елитът. На който не му харесва – да се изнася.
Извод четвърти – готовността да се “верва” на противоположни и често налудничави тези е функция на очакваните изгоди от това. Този особен феномен се проявява в магическите трансформации на една личност в друга, така характерни за България. Един и същи човек в два последователни момента е комунист и бизнесмен или милиционер – милионер. Феноменът засяга и големи групи от хора чрез странните политически явления като “управляваща опозиция”, “партия-мандатоносител”, дясно обединение “общ сайт” и др. И после защо целият обществен живот – от политиката до търговията, бил шизофреничен. Ами как да не е, като в почти всеки българин живеят поне по две личности. Тръгнат например двама преуспели националноотговорни бизнесмени за делова среща, пък вместо да се ръкуват – отдават си чест. Говорят си за сделки, пък току решат някое активно мероприятие или диверсионна операция. Дойде после при тях трети бизнесмен и внезапно почват да си припомнят старите години, когато първите двама вкарали третия в затвора за въоръжен грабеж и измами, ама дошли промените и го измъкнали, че им бил нужен на “икономическия фронт”. Влезе при тях после някой голям десен политик и вместо с “Добър вечер, господин директор”, вземе та поздрави със “Здраве желаем, другарю генерал”. Те пък вместо “Как сте, господин министър” му викат “Агент... ако пак закъснееш... Както и да е – викаме те по ГОЛЯМА НУЖДА!”
Извод пети – свободата на съвестта у нас се разбира като “свобода от съвестта”. За най-големите български изповедания се чува само лошо:
- за православната църква - предимно за обрани храмове, побоища и протести по църквите и клирици, подвизаващи се по-скоро като Че Гевара, отколкото като св. Иван Рилски;
- за мюсюлманското изповедание се чува главно по повод далавери с вакъфските имоти, срамни похождения и крамоли на представителите му;
- протестантите-евангелисти по едно време бяха на път да регистрират “финансово-брокерска църква на светиите от последния лев”.
Не напразно България е единствената държава, която изобразява светци по парите си. Въоръжени по този начин, новите български капиталисти придобиват едновременно хем печалби, хем индулгенции. Така де, не е малка работа да можеш да кажеш: “Ти знаеш ли аз колко светии съм турил в джоба си?” Чудя се кога ли ще предложат да слагат от тия левчета и по олтарните иконостаси на черквите, а да изнесат иконите да ги продадат в чужбина. Сигурно министърът на културата ще намери някакво обяснение, че се разпространявала култура по света. Ако той не се сети, жена му ще му подскаже.
Извод шести – няма никакво значение кой какъв е. Важно е кой ще извика по силно “Ти знаеш ли ме аз кой съм!”. Българинът е ужасно доверчив човек. Вярва на всяко безумие:
- изречено авторитетно, над вратовръзка и костюм, който изглежда скъп;
- публикувано в шарен вестник, особено край порнографическа снимка;
- приписвано на известен чужденец;
- което му се иска да е вярно;
- казано от екстрасенс, гадател, обикновен лунатик, врачка, теляк (същият, наричан понякога “мануален терапевт”), комшийка, маникюристка, чуто в салона за фитнес, фризьорския салон, банята;
- отгатнато с помощта на специален технически способ – карти “таро”, карти “белот”, кафе, боб, бучки захар, праз лук, цвекло, ряпа и др;
- показано по телевизията, особено в сапунени опери, “биг брадър”, “елит”, “нощен нагъзин” и т. н.;
- казано от Жорж Ганчев и многобройните му подражатели във всяка партия.
Следователно всеки мошеник в България има своя шанс и своето поле за изява, докато народът го мързи да мисли.
Извод седми - “Който не ни харесва - няма вкус”. А който ни харесва – ега ти вкуса. Дошли например някакви чужденци. Тук ги обрали. Те се оплакали. Поискали им подкуп, за да им приемат оплакването. Те се оплакали и от това. Арестували ги за неправилни спомени – трябвало да си спомнят хубави неща за България. Някой си прокурор ги обвинил, че са още живи. Съдът върнал делото за доразследване – дали наистина са още живи. И ЗАЩО? Прокурорът се постарал, ама нали разтуриха без време Държавна сигурност, ТЕ пак останали живи. “СРАМОТА! По времето на Сталин това нямаше да се случи!” – казал си прокурорът, обърнал десет ракии и от яд гръмнал седем-осем пъти към един родилен дом. Някакъв си посланик на велика сила се възмутил... Кво от това!
Извод осми - народ, който се държи по този начин е осъден да бъде жертва на финансови, интелектуални и политически пирамиди.
Пример за това е цялото ни битие.
Искате ли да е все по такова? Аз не ща, ама никой не ме пита!
Така разказът за истината по нашите земи приключва.
ИСТИНАТА ПОБЕДИ.
НАРОДЪТ ГЛЕДА “БИГ БРАДЪР” С ТЕЛЕШКИ ВЪЗТОРГ.
ТОВА Е НАЙ-ИСТИНСКАТА ИСТИНА И НАЙ-ГОЛЯМОТО ИЗКУСТВО.
ЗАСЕГА.
Марин Божков
(в. „Седем”)