ДАЛАВЕРАТА
България наистина е страна на чудесата. Никъде другаде държавната машина не полага толкова методични усилия за развитието на бизнеса. Да, но за да се развие нещо, то трябва да е навито. А българският бизнес не е навит да се развива. Българският бизнес е навит да прави далавери.
Защо?
Защото единствено “ударът” позволява да забогатееш за една нощ. Единствено “ударът” може да превърне довчерашния аутсайдер в част от “елита”. При това, от един елит, свързан здраво с общата си привързаност към “ударите”.
Затова социалният статус на българина в работоспособна възраст се измерва само по един показател – дали е “в далаверата”.
Хората по света се изхранват от работа.
Хората у нас се изхранват от далавери.
По света бизнесът се върти от офиси. У нас – от кафенета и кръчми.
По света преговорите се водят спокойно, ясно и делово – от екипи професионалисти. У нас – от съмнителни типове, шепнещи си тайно по сепаретата, хвърляйки мрачни погледи във всички посоки.
По света всяка национална икономика има държавен и частен сектор, които пък се делят на следните отрасли:
- промишлено производство;
- селскостопанско производство;
- търговия и услуги;
- финансов сектор.
У нас обаче тези сектори имат по-различно наименование - държавна и частна далавера, а отраслите се наричат съответно:
- далавера със завод;
- далавера със зърно (или със зарзават);
- далавера от нищо;
- далавера с мангизи.
За нуждите на чуждестранните инвеститори, на които тази терминология е непозната, се налага да се дадат някои обяснения. Предвид голямата сложност на материята ще се постарая да бъда пределно ясен и да обяснявам явленията чрез прост алгоритъм.
Предпоставките:
Ако имаш диплома от Оксфорд, трябва да я скриеш и забравиш. Това е опозоряващо обстоятелство, от което може да те отърве само приятелството с някой царски син.
След това завършваш спортно училище.
Купуваш си диплома от Каспичанския свободен (от здрав разум) университет – дистанционна форма на обучение (по пощата).
При наличието на тези предпоставки си готов да влезеш в българския бизнеселит и да се включиш в един от следните отрасли.
Далавера със завод:
Купуваш си мерцедес и секретарка с мерки 90-60-90.
Купуваш си ресорния заместник-министър (накратко “зам”).
Със съдействието на купения “зам” купуваш един завод. Или ти го дават. Или го открадваш от собствениците му.
Даваш няколко интервюта, от които да личи, че ти си измислил съответния вид промишлено производство.
Пращаш синдикалните лидери на обучение на някой екзотичен карибски остров и докато са там, пускаш всички работници в отпуск завинаги.
Опразваш банковите сметки на завода.
Продаваш продукцията на завода.
Продаваш суровините.
Продаваш търговските марки.
Продаваш машините.
Продаваш сградите.
Със съдействието на купения “зам” продаваш акциите на завода на фондовата борса на чуждестранен инвеститор от Каймановите острови.
Даваш нови интервюта, че заводът се котира на борсата.
Накрая продаваш мерцедеса, секретарката и “зам”-а.
Вземаш парите и бягаш.
Ако междувременно те хванат, твърдиш “Той заводът така си беше”.
Далавера със зърно (или зарзават):
Купуваш си мерцедес и секретарка с мерки 90-60-90.
Купуваш си ресорния заместник-министър (накратко “зам”).
Със съдействието на купения “зам” купуваш цялата зърнена реколта. Или ти дават зърнения запас на страната “да си похапнеш”. Или го открадваш от складовете.
Даваш няколко интервюта, от които да личи, че няма зърнена криза.
Продаваш всичко на външните пазари на принципа “кой колкото даде”.
Набиваш всеки, който се интересува по-подробно какво правиш.
Накрая продаваш мерцедеса, секретарката и “зам”-а.
Вземаш парите и бягаш.
Ако междувременно те хванат, твърдиш “То и без това нямаше реколта”.
Далавера от нищо:
Купуваш си мерцедес и секретарка с мерки 90-60-90.
Купуваш си ресорния заместник-министър (накратко “зам”).
Със съдействието на купения “зам”, получаваш поръчка за голям инфраструктурен проект.
Даваш няколко интервюта, от които да личи, че ти си измислил съответния вид инфраструктура.
Окачваш навсякъде свои реклами.
С наближаването на крайния срок прибираш парите на сигурно място и казваш на купения “зам”, че ако не иска да прекара остатъка от живота си с осигурен порцион и един час разходка дневно във вътрешния двор на затвора, трябва да намери оправдание или някой, който да извърши работата.
Даваш нови интервюта, че всичко е наред.
Вземаш парите и бягаш.
Ако междувременно те хванат, твърдиш, че правителството е провалило всичко. (Като се замислиш, то си е така).
Далавера с мангизи:
Купуваш си мерцедес и секретарка с мерки 90-60-90.
Купуваш си ресорния заместник-министър (накратко “зам”).
Със съдействието на купения “зам” получаваш поръчка да преструктурираш външния дълг на страната.
Даваш няколко интервюта, от които да личи, че ти си измислил преструктурирането на външния дълг в целия свят.
Обаждаш се на “приятели” да изкупят колкото се може повече евтини дългови книжа.
Заменяш евтините книжа без лихва с книжа, по които лихвите ще се изплащат от няколко поколения напред. Цената на евтините книжа скача десет пъти.
“Приятелите” продават купените книжа с огромни печалби.
Разделяте си парите.
Даваш нови интервюта, че кредитният рейтинг на страната е по-добър от всякога.
За да изплаща новите непосилни лихви по външния дълг, правителството въвежда данък и върху въздуха за дишане.
Кандидатираш се за шеф на Световната банка. Там ти се смеят, но и ти им се смееш.
Хубавото на българския начин за правене на бизнес е, че винаги може да се направи още една далавера. Картите никога не са раздадени окончателно и всяко следващо правителство дава нов шанс на неуспелите при предното раздаване. Народът е толерантен към измамниците, защото всеки чака своя ред и тогава сам ще разчита на толерантност.
А Европа? Какво й е на Европа? Тя да си гледа европейските работи. Да дава там субсидии, че да има с какво да се захранва българският бизнес. Ама нямало субсидии за далавери.
Добре, няма да има далавери. Ще правим “схеми”.
Така че “Да живей Европа, да живей “Схемата”!
Марин Божков
(в. „Седем”)