Равнината северно от Виена е покрита с вятърни паркове. Високи пилони, на върха на които бавно и застрашително се въртят огромни перки със злобни, закривени като острие на коса криле. На фона на покритото с облаци небе изглеждат като мрачно напомняне за едно настъпващо бъдеще...
          Крайдунавските хълмове са разчертани на нереално подредени разноцветни земеделски участъци. Сякаш не с трактор, а с гребен са обработени. Австрийските села са като изградени от едни и същи елементи – красиви, неголеми къщи със заострени покриви, застроени на калкан покрай пътя. На площада, клон на “Райфайзенбанк”. Пред почти всяка къща - спретнат слаб старец с очила без рамки, облечен в бархетна риза и приличащ на пенсиониран професор. Седи си на пейка пред къщи и продава ... тикви. И така къща след къща, село след село.
          Северните предградия на Виена не напомнят световен културен център, а по-скоро нещо като едно добре подредено Ломско шосе. В далечината щръкват високи бизнес сгради, в американски стил. Няма как – една европейска столица не може да си позволи да се превърне в музей. Спирам на малка бензиностанция, за да питам за пътя. Пълен, брадясал и дългокос възрастен човек, облечен в работен комбинизон вежливо ме пита нещо на немски. Аз обаче не зная немски. Той пък не знае никакъв друг език. Обаче и двамата знаем думата Щефансдом. Разгъвам картата на града, а човекът ми начертава маршрута. След това ми показва в далечината стърчащият готически пилон на Виенската катедрала. Пресяга се зад гърба си и с ловко движение отваря кутия с бира. So wellcome! - казва той и ми я подава, а аз изведнъж преставам да се чувствам в чужбина.



          Минаваме над Дунавския канал и изненадващо лесно паркираме в малка улица около Рингщрасе. В началото на септември в центъра на Виена няма големи задръствания, но буквално гъмжи от велосипеди, мотоциклети и скутери. Градската програма за поощряване на движението на двуколесни превозни средства е проста и изключително ефективна. Мотоциклетите не плащат такси и на много места имат оградени малки пространства за паркиране. На всяка улица има разчертани линии за велосипеди и стойки за тях. На стойките понякга се срещат и ограбени колела. Какво пък, нашият полк работи и на това поле.





          Градският център е организиран изцяло в услуга на туризма. Файтони, лимузини и младежи в барокови облекла с напудрени перуки задръстват улиците около катедралния площад. Малко встрани група негри правят импровизирано брейк шоу. Край тях се е настанил дребен, брадат и одърпан клошар в дълго, завързано с въже палто. Площадът гъмжи от туристи с техните цветни тениски, сандали и колоездачни чантички през кръста. Виенчани гледат на такова облекло с едва прикрито презрение.






          В катедралата Щефансдом е намерено място, както за музей, така и за отделни молитвени кътове за католици, православни и протестанти. В препълнено магазинче в баптистериума купувам дребни сувенири. Продавачите имат типичен вид на търгаши. В притвора, е коленичила спретната девойка малко над двайсет и проси. Когато минавам покрай нея става и отстъпва мястото си на също такъв спретнат младеж. Всичко това ми се струва като някаква младежка форма на забавление.
          Мнозина работят във Виена. Пратерът е в очевиден упадък, въпреки модерните съоръжения. Индустрията на забавленията далеч е изпреварила Виенското колело. А край него се чува главно сръбска реч.




          Истинските виенчани се отличават. Облеклото, походката и цялото им поведение са в някаква странна хармония с града, независимо дали са спортно или официално облечени. Край претрупан позлатен фонтан от средата на 19 век има пейка. Около нея – народ – не ти е работа. На пейката, седнал млад човек в стилно карирано сако и чете стара книга от близката антикварна книжарница. Край него се прегръщат влюбени, тълпата на вълни зяпа и се чуди на фонтана, щракат апарати а той си седи и внимателно разгръща пожълтелите страници, все едно е сам, насред двора на къщата си. Този човек беше част от Виена. Накак си, ако се загледаш в него, тълпата се губи от погледа и той изглежда сам В СВОЯ ГРАД.








          Прочутите виенски модни магазини не са нито толкова скъпи, нито толкова претенциозни, както тези по булевард “Витоша”. Само че там всичко е истинско. Стилът е превърнат в бизнес, а бизнесът – в стил. За разлика от Будапеща, Виена е надживяла имперските си амбиции, запазвайки си мястото на arbiter elegantiorum сред световните столици. Нека Париж си гледа забавленията, а Лондон и Ню Йорк – сделките. Виена предпочита двестагодишнината на Моцарт.





          Над огромната тежка сграда на Канцлерството, откъдето някога е управлявана половин Европа сега почти не минават туристи. Гигантски черен орел драматично надвисва над конната императорска статуя пред главния й вход. Обърнатата встрани глава хищно оглежда булеварда, сякаш птицата и бронзовият император са чули тропота на конете на австрийските кирасири. Те, обаче не идват. “Войнствените графове”, запалили Голямата война завинаги са напуснали Канцлерството. Отказът от Империята означава за Австрия избор на стила и културата пред организираното зверство, господствало толкова дълго над Дунава.
          Да. Спокойствието започва от Виена.